0104: Поява на кредита (Poyava na kredita).

Понятието «кредит» произлиза от латински език “credere”, която означава вяра, доверие. С тази дума в латинското право се е изразявало доверието, което едно лице, наречено “кредитор” е оказвало на друго лице, наречено “длъжник”, като му е предоставило за временно ползване пари.

И до днес, макар и по-рядко, се среща отпускането на кредит срещу дадена дума, т.е. на доверие, но съвременният кредит обикновено е документиран и обезпечен. В точното дефиниране на понятието креди няма пълно покритие между отделните автори.

Кредитът се появява сравнително отдавна в обществото, още при възникване на натуралната размяна. Първа се появява, а съществуваща и до днес, формата на търговския кредит. Той се прилага между участници, които поддържат директни търговски взаимоотношения помежду си.
Предоставя се под формата на реален стоков капитал на клиента, който се задължава да изплати дължимата сума след определен период от време, заедно с някаква лихва. Характерно за него е, че той се отпуска в стокова форма, а не в пари.

Това се получава когато се осъществява продажба на стоки с отлагане процеса на плащане във времето. Той играе важна роля в съвременната икономика, но въпреки това, в сравнение с банковия кредит, неговата роля е по-малка. Прилага се обикновено между фирми, партньори в бизнес отношенията.

Банковият кредит е другата основна форма в съвременния икономически живот. Той възниква значително по-късно от търговския кредит, заедно с възникването и развитието на банките.

Кредитът е частно стопанско отношение или доброволно “даване” и “получаване” на стопански блага между различни лица на основа на доверието на едната страна за по-късното й удовлетворяване от другата. Или той е доброволно дадено право за разпореждане с чужди блага срещу обещанието да се възстанови по-късно тяхната равностойност, заедно с дължимата лихва.

К. е доверие, чрез което едно лице, срещу получени ценности се задължава да изпълни бъдещи плащания. Съществува и друго определение, според което той е икономическо отношение, което се създава при предаване на стойности (в натура, а в повечето случаи в парична форма) от лица, стопански организации или държавата за временно ползване с условие за връщане и обикновено при плащане на лихва.

К. е форма за придобиване на допълнителни средства, на допълнителна покупателна сила, чрез временно, възмездно ползване на чужди средства. Вижда се, че кредитирането се свързва с:

Първо - доверието от страна на кредитора, че дадените на кредит средства ще бъдат върнати, заедно с дължимата лихва, т.е. самото кредитиране. Само доверието днес не е достатъчно, в смисъл че се изисква то да бъде подплатено с обезпечение, залог или гаранция.

Второ, получаването на ценности, блага или пари в аванс срещу обещанието (обикновено документирано и гарантирано) за бъдещото им връщане, заедно с полагащата се лихва, т.е. – издължаването.

 “Кредит" е всяко вземане или поемане на задължение към едно лице или икономически свързани лица, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид, включително акцептен кредит, предоставяне на кредитно улеснение независимо от неговата форма,

• сконтиране на менителница,
• запис на заповед или чек,
• менителнично поръчителство (авал),
• поръчителство,
• издаване на банкова гаранция или
• предоставяне на друго обезпечение,
• придобито вземане чрез цесия,
• встъпване в дълг или поемане на дълг,
• прехвърляне на менителница,
• запис на заповед или чек чрез джиро,
• други вземания и поети ангажименти

независимо от използвания инструмент. Така е според Наредба № 22 на БНБ за централния кредитен регистър на банките (§1, т.5, от допълнителните разпоредби).
-----------------------------------------------